Напоследък в БГ блогосферата (ама яка думичка а?) се завъртя дискусия за отношението на Труд към сайт който публикува текстове на различни книги с цел тези книги да се четат от слепи. Линкове към другите блогове където казусът (дали е правилната дума?) е обяснен подробно ще има утре… ако искате инфото веднага – google it.
Та да си кажа мнението, от гледната точка на човек който е прочел доста книги на компютъра и на хартия & обожава четенето. Да, свалял съм книги от въпросният сайт, обаче почти нищо не съм чел от тях. Най-малкото защото ме влече фантастиката в оригинал, пък и има доста по-богати сайтове с преводни книги, които обаче не са направени за слепи. Не вярвам че някой който има физическата възможност ще чете Елин Пелин от монитора вместо на книжка – просто не върви – ако сте чели Пелин ще знаете защо 😉
Това което досега съм чел са основно книги които не могат да се намерят в България, и прочетеното ме подтиква да си ги поръчвам от чужбина/ a.k.a amazon.com или пък да тормозя приятелчетата като се върнат да ми носят по няколко. По този параграф съм на мнение че този вид разпространие на литературата допринася за купуването й в книжен вид. Книжките имат много предимства – но за това друг път.
Това което откровенно не разбирам е как може големите организации/фирми /компании (или това е синоним)/издателства да са толкова глупави. Вместо да решат въпроса тихомълко, с демонстрацията на сила си причиняват много по-голяма вреда отколкото със спокойното и разумно отношение. Ако не бяха заплшавали колко ли хора щяха да разберат за сайта? Малко. А колко ли щяха да разберат че в Труд са по-зле от очакваното? Пак Малко. Подобни случаи и примери – много, ликовете утре като съм по на себе си. С гениалното си решение Труд изместиха фокуса на въпроса от това дали съдържанието на сайта е законно или не към това че се стараят с всички сили да преебат [сори за грубостите, ама пък… :)] слепите (тези, в неравностойно положение). И то в ерата на нета, където написаното от един става достояние на всички за броени минути. Мии заслужават да изчезнат от лицето на земята. Това последното, само за протокола, не е заплаха – да не дойдете да ме гоните с полиция – а си е гражданска позиция (поне докато не се посъветвам с юристите).
Заключение (не че имаше увод, но пък алкохола влияе по странен начин на човешкото съзнание) – оставете сайта на мира, помогнете му and cut your losses. Не че ще го направите де – големите корпорации не се вслушват в гласа на юзърите си… пардон не големите – изчезващите.
