Уикенда поне си наваксах с филмите…

Underworld: Evolution (imdb)

Честно казано първата част повече ми хареса. То май така е със всички първи части. Основно това си е чист екшън с фантастични/фентъзи/хорър елементи 😉 Лошите умират накрая, а наште хора са на върха – любов, безсмъртие, сила… за останалото можем да предпоалгаме. Не се вижда трета част на хоризонта но кой знае… За убиване на час и половина става.

V for Vendetta (imdb)

Това е филм тип – гадно бъдеще & супергерой който спасява света. Е, в случая Великобритания ама то се оказва че Щатите са beyond repair 😉 Нищо чак много впечатляващо – все пак свястна актьорска игра – има атмосфера и то доста по-добра от подобни нему комиксови превъплащения – примерно Spiderman & Hulk. Изстрели, ножове, експлозии и една от най-впечтляващите речи съдържаща множество думи започващи с V. refreshing!

Inside Man (imdb)

Клайв Оуен винаги ме кефи. Не мога да го обясня но пича е готин. Самият филм е интересно направен – действието е разчупено, и за разлика от предните два няма чак толкова стрелби & експлозии. Нито пък умиращи… което не етолкова лошо на фона на новите заглавия. Джоди Фостър също е перфектна, а пък и Дензъл Уошингтън се справя. НЕ знам защов реалността не се намират толкова гениални обриджии – на филм си е друго :).

Lucky Number Slevin (imdb)
Това ми беше случайният избор и един от по-неочакваните бисери в кино-маратона. От една страна бях пропуснал да погледна че играе Брус Уилис, а човека има опит с роли на (наемен) убиец. Люси Лиу също бе неочаквана и много приятна изненада. Джош Хартнет явно съм го гледал в други филми но нямам спомен затова въпреки че на него се пада главанта роля. Интересен филм с интересна развръзка – горе-долу до средата е пълна мистерия, което си е достта ценно в днешно време.

Трагедия. Мисля че до тази вечер не осъзнавах точно какво представлява една трагедия. Ако се съди по това което видях – ако над 95% от главните герои (или 98 пък бяха) умрат произведението се класифицира като трагедия. Добре де, сигурно преекспонирам обаче беше великолепно – не беше перфектно, но пък беше ефектно. Крал Лир си заслужава не само похвалите но и парите за билета. Както каза и Енджи – ‘Шекспир си е Шекспир’ – независимо от леко модернистичното представяне, независимо че беше на български, което само погубва част от речта все пак си беше впечатляващо. Честно казано единственото което ме поиздразни (и другите доколкото разбрах) бяха по-силно-от-необходимите стрелби, както и звуците в началото. Но пък сигурно си имат идея.

Горещо препоръчвам да се гледа – но пък не гарантирам че ще хареса всекиго (все още няма такъв продукт който всички да харесват). Най-малкото отиди и виж техническите възможности на сцената – сами по себе си са достатъчно впечатляващи и заслужават посещение – както & музикалното оформление. А обстановката & атмосферата в Народния са култови.

Мисля си другата седмица да продължим с Бурята пък и да си изровя от нета текста на английски на двете произведения. Може и да сколасам въпреки няколкото книги които съм почнал да чета.