домейни & др.

След като тази вечер почти заспах пред компютъра, нещо често ми се случва напоследък, реших да погледна какво става с блога, но го нямаше 😉 Някой нещо някъде не беше платил. При условие че услугата в момента е безплатна нямам право да се оплаквам нито от downtime, нито от качество и тн. Но пък се вдъхнових да си купя един по-нормално звучащ домейн (за хостинга ще му мисля после, но варианти много).

Отивам значи на dom.bg – домейн в областта .net – м/у $8.50 & $13.50 долара на година. Е, оказа се че за мен е $13.50. Попълних всичко надлежно и рпеди да платя в epay се сетих че не е лошо да попитам някой, който скоро си е купувал домейн как вървят те. Радото ме насочи към Godaddy.com. И си купих домейн на посочената по-горе минимална цена. И това от щатите, докато в България, за същата стока щяха да ме изръсят $5 повече… Накефих им се на регистрационния процес-  на всяка стъпка се опитват да ти пробутат още нещо – например 3 домейна за още само $17… или хостинг, или по-добра защита на личните данни или… АКо имах излишни пари вероятно щях да взема поне едно от всичките предлагани ми неща – просто изглеждат много добре. Ама нямам пари за глупости 😉

Цените падат и продължават да падат  – всички с изключение на тези в областта .bg. Заради изключително куцата политика на Цифрови системи, a.k.a Register.bg броят на bg домейните е само 5077 към днешна дата. От една страна цената от $50 за регистрация + още $50 на година (и двете без ДДС) е спънка, от друга големият брой абсолютно ненужни, бюрократични документи са допълнителна спирачка за решилите се да имат домейн с гордото разширение BG.  Не знам кой корумпиран & немислещ гений им е дал картбланш да са монополисти, но тъй като шанса да бъде открит & наказан е минимален, дано поне се появи някой който да въведе ред. така де, това си е чиста мечта, но какво пък – може и да помечтаем, вместо да регистрираме домейни в областта .be 😛

stuff #4

е, номерацията може и да е грешна, но какво пък 😉

Денят започна с кафе в градинката пред Народния театър, полсе с Пецата & Енджи се разходихме из Борисовата градина. Беше забавно 🙂 и приятно – слънце, разходка, смях… Така и не успях да хапна санвичи на тостер а имах такова желание – обаче не всички желания се сбъдват. На път за бачкането, където имахме среща с отдела да обсъдим настоящето & бъдещето си взех два БигМака – вероятно от поне две години не бях стъпвал в Макдоналдс – признавам им това че обслужването е еднакво навсякъде, което си е нещо. В бачкането поработихме три часа – хубаво че шефа беше донесъл бира & фъстъци, все пак важните неща не се обсъждат на студена вода. Кефи ме като обсъждаме въпросите заедно – готино е да се видят различните гледни точки, да се обсъдят различните идеи & предложения. Поставихме едно доброо начало, пък ще видим как ще го развием. Тази вечер по БТВ продължиха със Джеймс Бонд, въпреки че Шон Конъри беше видимо остарял спрямо предните епизоди пак трепеше лошите ефектно.

Реших да си наваксам с блоговете – доста съм изостанал, но пък съм се хванал да чета много неща. Свърших Елрой (Американски таблоид) и започнах Vanity Fair, коеото е готино обаче Такъри (или Тъкъри) е прекалил с бележките под линията – в случая са в края на книгата което е малко неудобно, но ще го преживея. За бачкането си принтнах към двеста страници различни статии с надеждата да ми се изясни как се измерва качеството на обслужването, въпреки че май няма много шанс. Абе фън направо.

От Boingboing препоръчвам следните неща:

  • Invisible bookshelf
  • Colbert White House video – това ме накефи – 25 минути бъзици с президента на САЩ, при това в собствения му дом, и пред цялата преса 😛 The man’s got balls. Колбърт де. Линк директно към видеото.
  • Интересна статия в Wired за опасностите на RFID

В блога на pro_01 пък има готин пост за показната акция на НСБОП. Също така и много добър пост за Battlestar Galactica, който ми спестява писането, благодаря за което 😉

Георги Чорбаджийски има някои теории относно скпаването на мрежата на Евротур онзи ден. Не знам кой & какво е правил, но знам че имахме клиенти, които 6 часа нямаха оптика… един колега беше казал че докато си лафил с тях ‘на заден фон се чуваше “чакай, ако това го направиш ще отпадне абсолютно цялата мрежа”‘ no comment 😉

Един, наистина изчерпателен, пътепис за Истанбул, courtesy of ENEArt.

Last but not least Радото е написал разни интересни неща 🙂 Лека & до скоро.

идеалната бирария

В идеалната бирария:

  • менюто е на масата (и не се налага да чакаш да ти го донесат)
  • носят ти сметката след като поръчаш (и не се налага да я чакаш после)
  • обслужването е бързо (не е нужда да гониш сервитьора/ката за да поръчаш)
  • можеш да си запазиш места по телефона & без капаро
  • всичко което присъства в менюто го има и в наличност

Така де, нищо не пречи да помечтаем – аз досега май повече от две условия не съм виждал изпълнени. Менюто на масата (Дивака), сметката след поръчка (Примавера), бързо обслужване (Дон Домат), запазването на места (1516)… за последната точка нямам пример 🙁

Все още не съм успял да намеря място където да се покриват повече от два от критериите. 😉 А не е като да не съм търсил – добре де, не съм търсил извън София ама не е като да излизам често 🙂

Това ми хрумна докато пиех бира тази вечер с Жечев & Ивайло… на едно място ми харесват едни неща, на друго други – нормално де 😉 но би било готино да има събирателен образ, или не?!
Други предложения, мнения, препоръки? Ако не, то поне трябва да има критики – няма начин да не съм изпуснал нещо…

Книги

Днес след работа времето беше кофти, центъра затворен заради другарката Рийс & изобщо не изглеждаха добре нещата. Ааааа да, и Мето си закара колата на ремонт така че нямаше шанс транспорта до вкъщи да е лесен. Затова пък получих вдъхновение и отидох да видя новата книжарница на Хеликон – на ъгъла на Витошка & Патриарха. Книгите винаги са ми били любимо занимание, а разглеждането на множество такива, струпани на едно място си е чисто удоволствие – изключение прави пл. Славейков.

Continue reading

светът се променя

Е, не че е много изненадващо де… но пък е интересно. Снощи се хванах да си разчиствам дисковете, понеже бях обещал на Елби да му запиша Star Wars – всичките серии и като фен (поне на 4,5 & 6) бях, и още съм, сигурен че ги имам някъде. Докато ровех и подреждах cd-тата & dvd-тата с музика, филми и игри попаднах на няколко реликви – енциклопедия Британика от 2002, Енкарта от 2001 и разни по-ранни версии. Като си помисля, че вече години не съм се сещал за тях – не съм и търсил енциклопедия – и за какво ми е? Има google, има wikipedia… Наскоро даже имаше спор коя енциклопедия е по-добрата, не че има голямо значение де. Всичко вече е достъпно онлайн. Или поне много от това което преди беше дефицит вече се намира лесно. Още си спомням как пренасях Ascendancy на близо 40 дискети – и естествено две/три ‘хванаха’ бед сектори 🙂 А сега гигабайтите не са проблем – скоро терабайтите ще са нищо…

През 2001 изобщо не ползвах icq – да, може би малко но го бях зарязъл – сега не мога без него (всъщност актуалният клиент е qip), и нет-а ми идва малко като кафето (което слава богу намалих), а пък торентите са нещо естествено. Форуми, IRC и тн… минало и настояще. А пък младите почват директно със skype – voice & чат – а защо не видео. Още имам видения как по 8 часа съм си говорил с dial-up юзъри за грижи с линиите и модемите, а в днешно време те са почти изчезнали. Динамиката – скоростта на промяната е ‘малко’ плашеща и опияняваща. [offtopic В този ред на мисли няма такова нещо като ‘малък технически проблем’.] Признавам че не мога да си представя бъдещето – а по CNN скоро говореха за поредица на тема ‘Какъв ще е светът през 2035?’.

Това което бях написал като любим цитат 2000 година в yearbook-a е все още валидно (не че е преставало): Knowledge is power. Information is strength.

stuff#2

Според днешният брой на ‘Една седмица в София’ [дойде към седем вечерта, и да – Джак оставил съм ти брой на бюрото ;)] 23 Април е Световният ден на книгата. А пък на 26 Април се навършват двайсет години от Чернобил. На 25 пък е фирменият коктейл – е, по скоро това е за клиенти & търговци – както и за ПРа 🙂 Е, щеше да е хубаво да поканят и шефа на Отдела за обслужване на клиенти, обаче света не е перфектен.

On the bright side е петък & предстоят три почивни дни… е може би няма да са съвсем почивни, но какво пък – трябва и да се забавляваме с нещо. Днес след работа минах през ЦУМ. Накефиха ме саксиите с надпис Central Department Store – постарали са се хората, нищо че растенията са изкуствени. Любимият ми магазин в ЦУМ (някой да се е чудил защо английското сълращение е TZUM…) – или поне единственият от който съм си купил нещо повече от веднъж се намира на четвъртия етаж, точно срещу един от ескалаторите. Освен много кристал и подобни продават и адски красиви фигурки – за Коледа & Нова година, както и в случая за Великден – красиви и на поносими цени. И понеже отвреме навреме ме удря желанието да купувам купих няколко за празниците.

figures.jpg

i am back

ммм след седмица боледуване вече съм отново (почти) здрав и от днес даже съм на работа. Като изключим големите количества медикаменти които изпих в последната седмица успях единствено да си препрочета ‘Капитан Блъд’ на Сабатини & една/две от книжките за H. Hornblower. Другото ми забавление беше сериала Dr. House – но за него отделно. Сега когато съм работоспособен ще продъжа да пиша по-често… вероятно от утре – довечера съм на Крал Лир все пак 😉

my rants#2

хмм… виждам нещо & осъзнавам че ще пиша за него. После обаче забравям… или се разсейвам. Направих си to-do лист обаче както казва Влади – “проблема не е в листа, проблема е че забравям да го погледна”. И още не съм се научил да използвам Outlook-a за организационни цели. Сега съм с лека температура (38C) и ще си лягам за дане стане много по-зле, но обещавам щом се съвзема да драсна няколко реда за филмите в неделя вечер (канал1, бтв, нова), за театъра в събота, за идеята с линковете (баси как звучи само) & за *ip брадър – последното сигурно ще го цензурирам понеже отново чувствам че ми иде да убивам… но пък за това си има counter-strike, quake & wow 🙂 лека на всички – приятно доглеждане на предаването по Нова & хубав вторник.

По линковете:

– прочетете това (corporation vs. little guy)
– и това (apple & windows)
– за гугъл & амазон

au revoir

спам

spam.jpgПрез последните дни започна доста да се шуми за новият закон за бора със спама (Дневник, Сега). Личното ми мнение че пак някой не е дочел, доразбрал и както знаем – the road to hell is paved with good intentions. Че трябва да има санкции трябва, парични – още по-хубаво. Обаче анти-спам регистър?! Айде моля ви се… трудно, сложно, и прекрасен източник за адреси които да се спамват от тези извън БГ. А става по-интересно за тези който се записват в различни мейл-листове които искат да получават. Е, още не съм чел целия проектозакон но съм си скептично настоен, признавам си. Все пак ще видим какво ще стане – не че законите в скъпата ни родина се спазват, но пък кой знае. 😉 Иначе ив момента доставчиците взимат мерки когато могат. Изисква ресурси & време, които не вианги достигат, но поне когато получим оплакване от потребител или получим спам на някоя от многобройните мей-листи при нас взимаме мерки. Молим да ни отпишат, обаждаме се на фирмите и им обясняваме че не е хубаво това което правят. Ако пък ползват пощи от нас ги предупреждаваме че ще им спрем услугата ако продължават. В интерес на истината не всички са злонамерени спамъри, а просто хора непознаващи нетикета. Пращат едномегабайтови оферти, пишат адресите в полето TO, не се замислят какво причиняват на потенциалните си клиенти. Някои разбират от дума, други не, но това са хората – ако всички бяха разбрани живота нямаше да е интересен.