Днес заминаваме. За пръв път ще ходя на палатки… даже и спален чувал си намерих. Поне ще се разходя до морето с приятели ако не друго. Никакви компютри, само слънце и морска вода. Не че планирам да се давя де 😉 Гледах в нета че има брожения срещу застрояването. Похвално са такива граждански инициативи. Дали са ефективни е друга тема, ама важното е да ги има.
Айде лек уикенд на четящите тук.
Хмм – май нещо напоследък живота мие еднообразен. Работа, нещо на компа (сериали, още работа), 4-5 часа сън. Repeat от понеделеник до петък. Вмъкни произволен рожден ден/напиване/бира. Добави уикенд прекаран в сън и voila 🙁 Иска ми се нещо да променя – но не знам какво. Този петък ще ходим с разни приятели в Иракли да посрещаме july morning. Ще ми е за първи път… Даже не знам каква е символиката – освен че ще се развеем до морето 🙂 За любителите на медицинските сериали (ER, Scrubs, Grey’s anatomy, Medical Investigation, House) ето малко терминология:
аааа – да, утре стартира cisco expo 2006. Ние сме платинен партньор. А пък днес се сетих за думичката на английски чийто бг аналог е с доста различно значение (не че е само едно де) – pathetic.
Хммм – като гледам не съм писал от мноого време. В интерес на ситината не съм и чел от мноого време – имам около два хиляди поста да чета – бг и не-бг. какво да се прави – работа, умора, сън, пиене, сериали… реших малкод а изоставя блоговете но пък ме влече обратно. Завършихме новата услуга. Тоест постоянно вървят разни неща, но пък работи – и от работи още от 6 юни 😉 Не че работата е намаляла но се чуства някакво отпускане за крайните срокове (a.k.a deadlines.) Уикендите само спя. Аааа – има и световно – ето къде ми се губи последната частица време. Изгледах Grey’s Anatomy – препоръчвам го, но за това по-късно. Таа почвам от днес по-активно постване и четене, ке се видим…
last but not least – страдам от шоколадова абстиненция – вече цяла седмица.
го асоциирам с две неща:
– десанта в Нормандия през 1944
– рождения ден на бат Жечев (честито шефе 😉
Е, за събитията през вековете случили се на 6 юни вижте уикипедията. На мен лично ми беше интересно да науча какво е станало на 6 юни 2002.
Явно нашата правосъдна система не работи. А тази на американците, колкото и да ги псуват всички, изглежда доста добре работеща такава. Поредния пример – седем седмичен процес, $61 милиона компенсация за жертвите. Е, трябвали са им пет години да стигнат до съда (и ще чакат обжалването), но пък след това нещата са бързи. За по-дребните неща са доста по-бързи. И доста по-ясни като че ли.
В България даже да има адекватни закони (което си е по-скоро изключение отколкото правило) хората нямат желание & стимул да ги спазват. Не са и научени… чудим се на огромните глоби в щатите за абсолютно нормални за нас неща (замърсяване на улицата с дъвка/фас), и в същото време на отвратително малките глоби в България за значителни престъпления.
Май не е съвсем довършено сравнението, но пък статията винаги може да се промени.
САЩ със сигурност водят убедително в графата законодателство, макар и да не печелят съвсем чиста победа (все пак бих искал да си пия в парка без да ме глобяват).
Иначе не мисля да емигрирам 😉 но пък мисля да поразпиша за + & – на живота в БГ и щатите.
TGIF e съкращение от Thanks God, It’s Friday! – в петък свършва работната седмица – теоритично де. Много зависи кой какво работи как го чувства. Случва ми се да върша повече работа в три през нощта отколкото през целия работен ден. тка де, работа извън съвсем нормалните & рутинни задължения. Останало ми е от работата на смени – все пак е доста по-разчупено да работиш един ден от 9 до 6, друг от 6 до 2 сутринта и тн. Плюс-а на работата от понеделник до петък е че всеки ден можеш да обядваш с различни хора (и съответно на различни места) 😉 По-важни са хората в интерес на истината – комуникацията е как да кажe.. стимулираща (at the least). Минуса на многото работа е че не винаги може да обядваш навън (самата липса на обяд едва ли би ми се отразила негативно).
Малко смяна на темата. Като видиш как другите вършат същата работа започваш да оценяваш колко добре си я вършиш ти. Имах доста сблъсци последната седмица по и-мейл и телефон със съпорта на Vonage – и докато първите един/два пъти бях даже очарован впоследствие установих че поддръжката, която с колегите предлагаме е в пъти по-добра. Не само заради индийците които не могат да те разберат. За безмислените процедури по оторизация, 25 до 50 мин стоене на холд, абсолютно немислимите отговори по мейла не ми се говори (всъщност говори ми се но не сега). Непостоянние IVR.. Но пък оценявам добре направения уеб-интерфейс. Е, можеха да поработят малко повече върху FAQ-то и функционалността, но какво да се прави. Все пак ще направят история освен ато фирмата революционизирала IP телефонията и като фирмата успяла да преебе IPO-то си.
съвсем забравих – Честит първи юни на всички деца – всички които се чувстват като деца.
Реално организаторската част ми се пада на мен. Не знам защо, ама така се получи преди доста време и оттогава промяна няма. Истината е, че някой трябва да се занимава с това независимо че в голяма част от случаите е неблагодарна работа 😉 След като досега основно организирах ходене на театри и подобни този петък за първи път (официално) пихме бира за 2006 г. За заведението “Сантор” ще пиша допълнителни – като цяло всичко беше добре, но пък и не мина съвсем гладко. Хубавото е че дойдоха бая бивши колеги, също и настоящи + разни които нямат нищо общо с фирмата но са от ‘контингента’. Винаги ми е приятно да си говоря с различни хора – новите гледни точки са най-малкото интересни. След поголовно изпиване на цялата бира, плащане на сметката & обикаляне в търсене на място да си допием, (бяхме останали петима накрая) такова не успяхме и да намерим. От една страна беше петък вечер, от друга не е като хората да нямат пари и да си седят вкъщи. Пък и времето беше супер. Та взехме си по една бира и си допихме/долафихме в Борисовата. Скоро ще сложа и снимките или поне част докато тръгне по-сериозния хостинг 😉
Напоследък в БГ блогосферата (ама яка думичка а?) се завъртя дискусия за отношението на Труд към сайт който публикува текстове на различни книги с цел тези книги да се четат от слепи. Линкове към другите блогове където казусът (дали е правилната дума?) е обяснен подробно ще има утре… ако искате инфото веднага – google it.
Та да си кажа мнението, от гледната точка на човек който е прочел доста книги на компютъра и на хартия & обожава четенето. Да, свалял съм книги от въпросният сайт, обаче почти нищо не съм чел от тях. Най-малкото защото ме влече фантастиката в оригинал, пък и има доста по-богати сайтове с преводни книги, които обаче не са направени за слепи. Не вярвам че някой който има физическата възможност ще чете Елин Пелин от монитора вместо на книжка – просто не върви – ако сте чели Пелин ще знаете защо 😉
Това което досега съм чел са основно книги които не могат да се намерят в България, и прочетеното ме подтиква да си ги поръчвам от чужбина/ a.k.a amazon.com или пък да тормозя приятелчетата като се върнат да ми носят по няколко. По този параграф съм на мнение че този вид разпространие на литературата допринася за купуването й в книжен вид. Книжките имат много предимства – но за това друг път.
Това което откровенно не разбирам е как може големите организации/фирми /компании (или това е синоним)/издателства да са толкова глупави. Вместо да решат въпроса тихомълко, с демонстрацията на сила си причиняват много по-голяма вреда отколкото със спокойното и разумно отношение. Ако не бяха заплшавали колко ли хора щяха да разберат за сайта? Малко. А колко ли щяха да разберат че в Труд са по-зле от очакваното? Пак Малко. Подобни случаи и примери – много, ликовете утре като съм по на себе си. С гениалното си решение Труд изместиха фокуса на въпроса от това дали съдържанието на сайта е законно или не към това че се стараят с всички сили да преебат [сори за грубостите, ама пък… :)] слепите (тези, в неравностойно положение). И то в ерата на нета, където написаното от един става достояние на всички за броени минути. Мии заслужават да изчезнат от лицето на земята. Това последното, само за протокола, не е заплаха – да не дойдете да ме гоните с полиция – а си е гражданска позиция (поне докато не се посъветвам с юристите).
Заключение (не че имаше увод, но пък алкохола влияе по странен начин на човешкото съзнание) – оставете сайта на мира, помогнете му and cut your losses. Не че ще го направите де – големите корпорации не се вслушват в гласа на юзърите си… пардон не големите – изчезващите.
Открих чудесен начин за качествено губене на времето. Или пък не е губене 🙂
Google Video имат (освен всичко друго) и страхотни тематични колекции, като например:
National Archives Video Sections
enjoy
Днес си отспах 😉 Денят изглежда готин, нищо че съм се заврял вкъщи… засега. Онзи ден си свалих ‘The Shorts’ – нещо доста старо но много готино – имах ги на касетка, в ерата на касетките (която май свърши преди 4/5 години?!). Разучавам лека по-лека wordpress-a & разглеждам youtube & google video. Наваксвам си с блоговете и с четенето. Все още не съм успял да намеря читав plugin за wordpress който да интегрира google analytics. Но пък има и други подобни услуги, които изглеждат обещаващи. Довечера съм на рожден ден, купихме страхотен подарък 😉 Ама наистина страхотен, и се очертава да си изкараме супер… До утре се надявам Радото да е пристигнал и да пием бира с него 🙂