Човек трябва много да внимава в днешно време. Особено ако е и CEО – грубото отношение към една личност не остава незабелязано в мрежата. Всеки да си прави изводите, но при наличието на flickr, digg & youtube новините се разпространяват светкавично. Интересно ми е pr-ът какво прави в тези случаи? А ето и коментар от фалшивия Стийв Джобс.
Вярвам че няма някой, който поне да не е чул за новия лаптоп на Apple – Macbook Air. По принцип Macworld си е е събитие, миналогодишния беше такова, тазгодишния продължава традицията, въпреки че не бих се осмелил да сравнявам iPhone-a с Air-a – просто първото е доста по-революционно. За тези, които искат да научат най-важното в 60 секунди Джак бе така добра да предостави линка. За останалите, имащи време и желание препоръчвам пълната презентация на Джобс – стрийминг от сайта на Apple или сваляне от TPB.
Анализи и коментари много. Това което на мен ми направи впечатление:
Тази година датата мина малко незабелязано. И защо не – юбилеят беше миналата година. Хората забравят. Сегашните младежи едва ли имат и спомен какво се случи тогава. Чудя се дали това е благословия или проклятие. А и хората помнят избирателно – за комунизма напоследък се оказва че се помнят ‘хубавите’ неща – липсата на безработица, спазването на закона, храната и уредения живот. Цената на тези ‘блага’ е забравена и рядко се сещаме за липсата на свобода & избор, за Белене, тормоза и рухналата икономика. Желю Желев е забравен, Петър Стоянов отдавна не се споменава, а пък когато споменат Иван Костов винаги е свързано с нещо негативно.
За да осъзнаеш колко ценно е нещо трябва да изпиташ липсата му. Поне временно. А да присъстваш когато хората се бунтуват, барикадират и бият (за щастие не дочакаха танковете) е нещо незабравимо. Чудя се какво ли учат днешните ученици за новата Българска история. Какво ли учат за 9 септември 1944, за 10 ноември 1989, за 10 януари 1997?! И как им изглежда всичко това в контекста на днешното време…
Няккои интересни линка: Стандарт 2008, Дневник 2007, Дума 2006…
Наскоро намерих един от сериалите които гледах като малък – PSI-Factor. Спец-ефектите са старички, но пък идеите & теориите са доста интересни и неостаряващи. Измами, извънземни, върколаци, телепортация, духове, явление, феномени и всякакви други аномалии. В първия сезон се разкриват по два случая във всеки епизод от файловете на O.S.I.R. (Office of Scientific Investigation and Research) – научна организация разследваща всичко ненормално. Вторият сезон носи по-детайлни случаи (по един на епизод) и по-добри спецефекти. Още не съм стигнал до третия & четвъртия но съм сигурен че ще са на ниво. Като цяло този канадски сериал може да се приеме за сходен на ‘The X-Files’ & ‘The Outer Limits’ – като героите се развиват, конспирацията също, а случаите стават все по-интересни. Идеално за фенове на научната фантастика.
Честно казано рядко чета поезия.
В последния епизод на един от любимите ми сериали чух това:
I can’t help now but wonder what your brown eyes were concealing.
They just showed me reflections of all that I was feeling.
Our bodies close together like by ride hand in my glove.
Hearts pounding with excitement and dare I say it,love.
I know I’ll never own you, its your nature to run free.
But I pray the Lord above that one day you will come back to me.
Then we will ride off in glory until our time is done.
I will be your hero, your cowboy in the sun.
Даже си го записах преди да го потърся в google 😉 Хареса ми. Грабна ме. Не е Тенисън, но е очарователно.
Честно казано не знаех че има такова нещо в София. То не че знам много за чайните – май бях чел/гледал някъде че в Англия се котирали – беше в годините около/след WW2. И скоро четох една готина книжа в която се разправяше за чайни (дефакто повече за Франция през погледа на един англичанин, но все пак е важна идеята).
Чайната, която посетихме (Радото даже беше направил резервация) се намира на Бенковски 11. Уютно е – стените са боядисани приятно (червено и кафяво или охра – много съм зле цветово), има много картини (при това не лоши, но и не претендирам да съм експерт в оценката на изкуството) и музиката е приятна и спокойна.
Освен около 20/30 вида чай (с доста различни съставки – имаше един с люта чушка, друг с наименование Detox…) предлагат и сандвичи, десерти, алкохол, както и възможност да си вземеш чай за да си вариш вкъщи. Менюто е изчерпателно (имат го на български и агнлийски), а обслужването беше отлично. Предлагат мед вместо захар (ако държите на захарта няма да останете разочаровани) както и мляко към чая (аз така и не се престраших да опитам, но тези които пробваха бяха доволни). Десертите са интересни – морковена торта, бисквитена торта с орехи & стафиди както и още нещо.
Цената на една чаша чай (независимо от избора) е 2,50 лв. Заведението си заслужава, работното време е от 10:00 до 23:00, пробвайте го най-малкото защото е различно. 🙂 Пък и през зимата чая е на почит. Поне при мен.
Тъй като отново се засилих да чета блогове се чудя какво да ползвам. Джак препоръчва Google Reader-a, аз го бях гледал едно време, но по-ми харесваше Bloglines. Сега съм зарибен по новата им бета версия, а пък в reader-a ме кефи споделянето на фийдове (въпреки че за него не малко се изписа и има още доста какво да се желае). Този уикенд мисля да седна да разцъкам какво още ползва народа и има ли то почва у нас, като после ще драсна кратко сравнение. Ако някой има желание да сподели какво (& защо) ползва то да се чувства поканен.
Откъс от скорошен разговор между мен & Пецата:
Rivaen (23:57:45 2/01/2008)
декември е с малка буква на бг
Mitsy (23:58:34 2/01/2008)
ehhh wednaga kritika
Mitsy (23:58:40 2/01/2008)
добре, ще го фиксна
Rivaen (23:59:28 2/01/2008)
и пне се пише поне
Rivaen (00:00:03 3/01/2008)
🙂
Rivaen (00:01:05 3/01/2008)
и след писна ми няма запетайка… Лелеле, Мици…
Rivaen (00:03:42 3/01/2008)
Петя Русева щее да ти тегли ушите 🙂
Госпожица Русева ми преподаваше по Български език & литература в колежа. Един от незабравимите преподаватели, въпреки че така и не разбрах защо държеше на ‘Димитре’ вместо ‘Мици’…
При завършването ми бе написала "Димитре, закълни се в нещо свято, че ще отваряш често правописния речник. Правописът съвсем не е безобидно нещо". Все още не се гордея от факта че пиша по-правилно на английски отколкото на български, но поне се опитвам да се поправя. Тоест купих си литература по въпроса, сега остава да започна да я ползвам. Не че компютрите са виновни, но разглезват – само дето в wordpress-a все още няма проверка на правописа на български 🙁
Писна ми, от таксиметровите компании в България. По-специално в София, нямам идея как е в другите градове, но от средата на декември започнаха едни такива кофти изпълнения че няма накъде повече. Не че преди всичко е било супер но поне беше поносимо. Ето два конкретни случая.
На 25 поръчах такси за мои приятели, звъннаха бързо обратно – ‘след 4 минути ще дойде’ – хората стояха на студа ~25 мин, след което успяха да си намерят друга кола. На ‘полувремето’ звъннах да питам какво става с таксито и ме уведомиха че то ни е чакало и си е тръгнало… При положение че живея на булевард (скоро изсякоха и дърветата та видимостта е още по-добра), нависочко съм (9ти етаж) и не видях пукнато такси да чака даже и да спре. Вместо да се опитат да си изяснат грешката или поне да се извинят ми затвориха.
Преди малко звъннах на друга популярна таксиметрова компания, те обещаха да се обадят – 20 мин по-късно все още търсеха кола. Е, поне да се бяха обадили да кажат че не могат да намерят такава. Обслужването в този род услуги е на възможно най-ниското ниво в момент. Предполагам модела е грешен – гледат да пробутат колите на лизинг, и после много не им пука какво става с обслужването, с репутацията, с клиентите. Чудя се само докога ще е така?
Welcome to WordPress. This is your first post. Edit or delete it, then start blogging!
Е, най -после намерих време да си поиграя с домейна, да си ползвам хостинга, който закупих преди половин година и да си прехвърля съдържанието от стария блог. Почти изяло успешно при това 😉
Новогодишно желание: да бъда по-постоянен 😉