Published on April 5, 2006
in Uncategorized.
за пореден път си направих сам забележка да престана да си мисля, че което е добре за мен, е добре и за околните. явно съм във възрастта, когато знам отговорите на всички въпроси. разни хора ме питат за съвет и на няколко пъти нещата не се получават с проектирането на моя опит върху техния живот. добре че гафовете не са сериозни, но някак ми е трудно да се откажа от опиянението. вероятно за всичко е виновен мързелът. ако не ме мързеше толкова, щях аз да правя грешки и да трупам опит, а не да използвам опитни мишки. и страхът е движеща сила, трябва да призная. страхът от провала, от неизвестното, от разочарованието. а защо не и от успеха. всъщност малко се отклоних от пътя. мислех да пиша тази вечер за несъзнателното проектиране на собствените емоции, чувства и мисли върху околните. дали е възможно това да се избегне? колко самопознаване и самодисциплина трябват? да вземем например зодиите. те са един от начините да не използваме себе си за шаблон. вместо това имаме 12 други шаблона (или 11 - без нашия), които да налагаме. което май само задълбочава проблема. е, сори ако това ви разочарова, но и аз нямам решение. ако имах, нямаше да имате нищо за четене, което май е добрата новина тази нощ.
gimly
Published on April 4, 2006
in Uncategorized.
спомените избледняват неусетно. преди два месеца се усетих, че имам хрема от доста време. зачудих се откога. не стигнах до решение. имам смътни спомени, че не винаги е било така. реших да се следя. оттогава съм се сещал да проверявам съзнателно за хрема около 7-8 пъти.
все имах. в момента пак имам. на ръба на съзнанието ми е знанието, че в някой ден от тези 60 аз съм нямал хрема. но нямам ясен спомен. започвам да се плаша.
напоследък се чувствам отпаднал и нищо не ми се прави. замислям се. кога не е било така? не си спомням. знам, че има такъв ден. имаше. имало е.
преди време не ме мързеше толкова. преди време вървях повече пеша. преди време ходех по дискотеки. преди време можех две вечери поред да играя карти до сутринта. дали?
май остарявам. хората около мен се борят по различни начини. не искат да пуснат детството. правят свинщини по хотелите, седят на земята по спирките, не поемат никаква отговорност за нещата, които са повредили, живеят в безпорядък. страх ги е да порастнат. а аз мислех, че ще се сблъскам с проблема на средната възраст и сходните проблеми доста по-късно. но не би.
дъглас адамс е написал the meaning of liff с идеята да помага на хората. там има думи, които обясняват чувства и събития, за които няма друга дума. когато ти се случи (или почувстваш) нещо такова и няма дума да го изразиш, си мислиш, че това не се е случвало на друг досега и - в повечето случаи - ти става гадно, защото нещото обикновено не е хубаво. ако за него има дума, няма да е толкова притеснително и ще си спокоен, че - щом и дума са измислили - това се е случвало и на друг.
gimly
Published on April 3, 2006
in Uncategorized.
първият ми допир с любимците на мици не беше много слънчев. в 8ми клас ни преместиха в друга компютърна зала в часа по информатика и там имаше само макинтоши. бяха доста дървени - нищо не можеше да се прави на тях, нямаше опции, настройки и други начини за ровичкане. единственото приятно нещо беше prince of persia. бързо се върнахме в любимата си зала с pc-та, на които можеш да пишеш забавни малки програмки на паскал, които рекурсивно запълват целия хард с произволни символи, използвайки предвидливо кръстени файлове като c:\windows\win.sys.
следващата ми среща с фирмата за плод-зеленчук беше във филма форест гъмп. там том хенкс играе един малоумник, който - типично по американски - всъщност е много пекан и добър, печели сума пари, купувайки акции в печелившата фирма.
днес епъл навършват 30 години. това ме накара да започна да пиша за тях. четох в http://www.engadget.com че първият мак доста прилича на Mac mini и това ми се стори доста забавно (те май затова са го написали, а аз се хванах).
напоследък се реабилитираха пред мен - първо разбрах, че фотошопа върви по-добре там, отколкото на моя компютър, после видях иМак, след това дойде Г4, Г5 и много успешния иПод. така че в момента по-скоро ме кефят, отколкото не, но все пак оставам с едно наум. защо ли? ами как защо - това си е типичния американски компютър: хубав, неразглобяем, неразрушим както хардуерно, така и софтуерно. няма достатъчно игри за него, доскоро липсваше обратна съвместимост, затворена операционна система и много трудно за използване SDK. който иска пример за това как монопола пречи на развитието, нека погледне мак-а.
gimly
Published on April 1, 2006
in Uncategorized.
Хич не ме бива със заглавията както е видно от поредното такова. В петък вечерта гледах ‘Ice age 2′ в Арената. Готино е филмчето & превода е добър. Не знам само защо не ми беше чак много смешно - колебая се дали наистина е от това че е на български, или вече съм порастнал, въпреки че половината компания беше над моите години а се забавлява безумно. Или просто не бях в настроение. Отиди и го гледай в Арена - билета е 6 лв, 4 за деца (не че успях да мина за дете ама…). А коментарите на малчуганите от задния ред ми бяха забавни - за съжаление нямаше с какво да ги запиша 
Лирично отклонение - кината Арена вече имат
уебсайт. Така де, крайно време беше, обаче пак никой не е мислил за юзърите. Ако пренебрегнем това че не можеш да си купиш билети онлайн или поне да си запазиш, което не е чак толкова сложно, никъде няма цени на билетите за конкретната прожекция. За да ги разбереш трябва да се обадиш по телефона. Естествено няма и телефон на сайта. В този си вид е леко безмислен сайта - програмaта я има на още стотина места, но какво пък. Последно лирично отклонение - пичовете от Спектър ме изкефиха с рекламата си в киното. Билбордове & тяхното лого на всяка втора седалка - просто & ефектно. Не знам дали е ефективно но се забелязва. Евала им на колегите.
Тааа съботата (демек днес - 1ви април) е един адски спокоен ден. Забравих да се избъзикам с някой но не е задължително да се шегуваме само един ден в годината нали?! сън, палачинки със сладко, четене на блогове, гледане на филми, четене на книжки… релаксация. А сега и малко писане. 