за пореден път си направих сам забележка да престана да си мисля, че което е добре за мен, е добре и за околните. явно съм във възрастта, когато знам отговорите на всички въпроси. разни хора ме питат за съвет и на няколко пъти нещата не се получават с проектирането на моя опит върху техния живот. добре че гафовете не са сериозни, но някак ми е трудно да се откажа от опиянението. вероятно за всичко е виновен мързелът. ако не ме мързеше толкова, щях аз да правя грешки и да трупам опит, а не да използвам опитни мишки. и страхът е движеща сила, трябва да призная. страхът от провала, от неизвестното, от разочарованието. а защо не и от успеха. всъщност малко се отклоних от пътя. мислех да пиша тази вечер за несъзнателното проектиране на собствените емоции, чувства и мисли върху околните. дали е възможно това да се избегне? колко самопознаване и самодисциплина трябват? да вземем например зодиите. те са един от начините да не използваме себе си за шаблон. вместо това имаме 12 други шаблона (или 11 - без нашия), които да налагаме. което май само задълбочава проблема. е, сори ако това ви разочарова, но и аз нямам решение. ако имах, нямаше да имате нищо за четене, което май е добрата новина тази нощ.
gimly
Няма начин да избегнеш “несъзнателното проектиране на собствените емоции, чувства и мисли върху околните”. Доказано е от разни психолози - нарича се генерална атрибутивна грешка (или нещо още по-конюнктурно) и в общи линии се свежда до това, че всеки от нас е склонен да надценява собствените си способности и да подценява достойнствата на другите.
в първата ми година в университета се чувствах леко потиснат. опитвах се да приема всички около мен за равни и - понеже те ме подценяваха - излизаше, че аз съм най-тъп. после намерих приятели, които ме поправиха и сега съм добре. много добре. много по-добре от всички вас.
Ха-ха, домашна психиатрия, така да се каже.