спомените избледняват неусетно. преди два месеца се усетих, че имам хрема от доста време. зачудих се откога. не стигнах до решение. имам смътни спомени, че не винаги е било така. реших да се следя. оттогава съм се сещал да проверявам съзнателно за хрема около 7-8 пъти.
все имах. в момента пак имам. на ръба на съзнанието ми е знанието, че в някой ден от тези 60 аз съм нямал хрема. но нямам ясен спомен. започвам да се плаша.
напоследък се чувствам отпаднал и нищо не ми се прави. замислям се. кога не е било така? не си спомням. знам, че има такъв ден. имаше. имало е.
преди време не ме мързеше толкова. преди време вървях повече пеша. преди време ходех по дискотеки. преди време можех две вечери поред да играя карти до сутринта. дали?
май остарявам. хората около мен се борят по различни начини. не искат да пуснат детството. правят свинщини по хотелите, седят на земята по спирките, не поемат никаква отговорност за нещата, които са повредили, живеят в безпорядък. страх ги е да порастнат. а аз мислех, че ще се сблъскам с проблема на средната възраст и сходните проблеми доста по-късно. но не би.
дъглас адамс е написал the meaning of liff с идеята да помага на хората. там има думи, които обясняват чувства и събития, за които няма друга дума. когато ти се случи (или почувстваш) нещо такова и няма дума да го изразиш, си мислиш, че това не се е случвало на друг досега и - в повечето случаи - ти става гадно, защото нещото обикновено не е хубаво. ако за него има дума, няма да е толкова притеснително и ще си спокоен, че - щом и дума са измислили - това се е случвало и на друг.
gimly
“хората около мен се борят по различни начини. не искат да пуснат детството. правят свинщини по хотелите, седят на земята по спирките, не поемат никаква отговорност за нещата, които са повредили, живеят в безпорядък. страх ги е да порастнат.”
благодаря ти, че го каза, вместо мен. все някога трябва да си призная, нали? пък всички останали сте едни големи бебета, ама не си признавате (:
Мици, тва е quarter-life crisis. Показва, че окончателно и безвъзвратно навлизаш в зрялата възраст.
За още по-голям ужас на всички нас, може да се калкулира и като third-life crisis.
ааа само да уточня… последните два поста са от gimly
фактите са че мие адаш & работим заедно (добре де и пием заедно) ама аз съм убеден че като личност още съм си дете и даже и да съм в криза не е заради ‘зрялата възраст’ 
e хайде сега, всеки си има дни, но цяла quarter-life crisis (например аз в понеделник спах 15 часа, и не ми се ставаше от легото, но това си е моментна липса на мотивация). Ако на истина сте в криза това се дължи на някакви свръх-очаквания от живота. Карайте го на принципа, “ако няма очаквания, няма разочарования.” Ако имате действителни проблеми решавайте ги, осталато си е просто част от ежедневието (остаряване и тн.)