първият ми допир с любимците на мици не беше много слънчев. в 8ми клас ни преместиха в друга компютърна зала в часа по информатика и там имаше само макинтоши. бяха доста дървени - нищо не можеше да се прави на тях, нямаше опции, настройки и други начини за ровичкане. единственото приятно нещо беше prince of persia. бързо се върнахме в любимата си зала с pc-та, на които можеш да пишеш забавни малки програмки на паскал, които рекурсивно запълват целия хард с произволни символи, използвайки предвидливо кръстени файлове като c:\windows\win.sys.
следващата ми среща с фирмата за плод-зеленчук беше във филма форест гъмп. там том хенкс играе един малоумник, който - типично по американски - всъщност е много пекан и добър, печели сума пари, купувайки акции в печелившата фирма.
днес епъл навършват 30 години. това ме накара да започна да пиша за тях. четох в http://www.engadget.com че първият мак доста прилича на Mac mini и това ми се стори доста забавно (те май затова са го написали, а аз се хванах).
напоследък се реабилитираха пред мен - първо разбрах, че фотошопа върви по-добре там, отколкото на моя компютър, после видях иМак, след това дойде Г4, Г5 и много успешния иПод. така че в момента по-скоро ме кефят, отколкото не, но все пак оставам с едно наум. защо ли? ами как защо - това си е типичния американски компютър: хубав, неразглобяем, неразрушим както хардуерно, така и софтуерно. няма достатъчно игри за него, доскоро липсваше обратна съвместимост, затворена операционна система и много трудно за използване SDK. който иска пример за това как монопола пречи на развитието, нека погледне мак-а.
gimly
малко уточнение - Епъл навърши 30 години на 1ви април, и макар като че ли стартирала на шега компанията в момента е в отлично финансово състояние & е лидер на пазара за плейъри и онлайн музика. (btw на !ви април стартира и gmail… чудя се дали няма да го преименуват от деня на шегата на нещо друго…).
иначе като сизайн са номер 1 
Не е неразрушим - поне гарантирам за старите макове със system7 - достатъчно беше да преместиш един файл в друга папка (директория де) и не щеше да стартира. обаче само си намираше дискетата като я сложиш във флопито - а това си беше неоспорим кеф. Също не съм съгласен за игрите - може да не са били толкова колкото на пц - обаче си бяха готини
само на Лучшие игрьi для IBM PC диск 1 (диск от 90-91г. на миналия век) има повече готини игри отколкото всички издадени за мак игри допреди 3-4 години.
http://video.google.com/videoplay?docid=5783370061401851458&pl=true
Аз само до оставя линка (:
gimly, имаш ли го под ръка този диск? Търся си отчаяно Hocus Pocus от него. Само дето ми се струва, че беше от 1994 или 1995 година все пак…
Е аз съм на малко по-различно мнение… Mac-овете са си много готини и това че са неразглобяеми и неразрушими си е един голям плюс. Е, наистина няма много игри за него, но пък кой в днешно време играе игри на компютъра, при положение, че цените на конзолите са смешни, а по-хубавите игри излизат или само за конзоли, или първо за тях? та идеята ми е, че нормалните хора си купуват компютрите не за да ги ровичкат непрекъснато, а за ги използват за нещо - било то обработка на аудио/снимки/видео, било то текстообработка, предпечат, електронна поща… А сам знаете, че OS X е доста по-удобна от Windows XP и там наистина нещата са “ръг и тръг”.