Днес след работа времето беше кофти, центъра затворен заради другарката Рийс & изобщо не изглеждаха добре нещата. Ааааа да, и Мето си закара колата на ремонт така че нямаше шанс транспорта до вкъщи да е лесен. Затова пък получих вдъхновение и отидох да видя новата книжарница на Хеликон - на ъгъла на Витошка & Патриарха. Книгите винаги са ми били любимо занимание, а разглеждането на множество такива, струпани на едно място си е чисто удоволствие - изключение прави пл. Славейков.
Archive for April, 2006
Е, не че е много изненадващо де… но пък е интересно. Снощи се хванах да си разчиствам дисковете, понеже бях обещал на Елби да му запиша Star Wars - всичките серии и като фен (поне на 4,5 & 6) бях, и още съм, сигурен че ги имам някъде. Докато ровех и подреждах cd-тата & dvd-тата с музика, филми и игри попаднах на няколко реликви - енциклопедия Британика от 2002, Енкарта от 2001 и разни по-ранни версии. Като си помисля, че вече години не съм се сещал за тях - не съм и търсил енциклопедия - и за какво ми е? Има
google, има
wikipedia… Наскоро даже имаше спор коя енциклопедия е по-добрата, не че има голямо значение де. Всичко вече е достъпно онлайн. Или поне много от това което преди беше дефицит вече се намира лесно. Още си спомням как пренасях Ascendancy на близо 40 дискети - и естествено две/три ‘хванаха’ бед сектори 
А сега гигабайтите не са проблем - скоро терабайтите ще са нищо…
През 2001 изобщо не ползвах icq - да, може би малко но го бях зарязъл - сега не мога без него (всъщност актуалният клиент е qip), и нет-а ми идва малко като кафето (което слава богу намалих), а пък торентите са нещо естествено. Форуми, IRC и тн… минало и настояще. А пък младите почват директно със skype - voice & чат - а защо не видео. Още имам видения как по 8 часа съм си говорил с dial-up юзъри за грижи с линиите и модемите, а в днешно време те са почти изчезнали. Динамиката - скоростта на промяната е ‘малко’ плашеща и опияняваща. [offtopic В този ред на мисли няма такова нещо като ‘малък технически проблем’.] Признавам че не мога да си представя бъдещето - а по CNN скоро говореха за поредица на тема ‘Какъв ще е светът през 2035?’.
Това което бях написал като любим цитат 2000 година в yearbook-a е все още валидно (не че е преставало): Knowledge is power. Information is strength.
Според днешният брой на ‘Една седмица в София’ [дойде към седем вечерта, и да - Джак оставил съм ти брой на бюрото ;)] 23 Април е Световният ден на книгата. А пък на 26 Април се навършват двайсет години от Чернобил. На 25 пък е фирменият коктейл - е, по скоро това е за клиенти & търговци - както и за ПРа Е, щеше да е хубаво да поканят и шефа на Отдела за обслужване на клиенти, обаче света не е перфектен.
On the bright side е петък & предстоят три почивни дни… е може би няма да са съвсем почивни, но какво пък - трябва и да се забавляваме с нещо. Днес след работа минах през ЦУМ. Накефиха ме саксиите с надпис Central Department Store - постарали са се хората, нищо че растенията са изкуствени. Любимият ми магазин в ЦУМ (някой да се е чудил защо английското сълращение е TZUM…) - или поне единственият от който съм си купил нещо повече от веднъж се намира на четвъртия етаж, точно срещу един от ескалаторите. Освен много кристал и подобни продават и адски красиви фигурки - за Коледа & Нова година, както и в случая за Великден - красиви и на поносими цени. И понеже отвреме навреме ме удря желанието да купувам купих няколко за празниците.
Трагедия. Мисля че до тази вечер не осъзнавах точно какво представлява една трагедия. Ако се съди по това което видях - ако над 95% от главните герои (или 98 пък бяха) умрат произведението се класифицира като трагедия. Добре де, сигурно преекспонирам обаче беше великолепно - не беше перфектно, но пък беше ефектно. Крал Лир си заслужава не само похвалите но и парите за билета. Както каза и Енджи - ‘Шекспир си е Шекспир’ - независимо от леко модернистичното представяне, независимо че беше на български, което само погубва част от речта все пак си беше впечатляващо. Честно казано единственото което ме поиздразни (и другите доколкото разбрах) бяха по-силно-от-необходимите стрелби, както и звуците в началото. Но пък сигурно си имат идея.
Горещо препоръчвам да се гледа - но пък не гарантирам че ще хареса всекиго (все още няма такъв продукт който всички да харесват). Най-малкото отиди и виж техническите възможности на сцената - сами по себе си са достатъчно впечатляващи и заслужават посещение - както & музикалното оформление. А обстановката & атмосферата в Народния са култови.
Мисля си другата седмица да продължим с Бурята пък и да си изровя от нета текста на английски на двете произведения. Може и да сколасам въпреки няколкото книги които съм почнал да чета.
ммм след седмица боледуване вече съм отново (почти) здрав и от днес даже съм на работа. Като изключим големите количества медикаменти които изпих в последната седмица успях единствено да си препрочета ‘Капитан Блъд’ на
Сабатини & една/две от книжките за
H. Hornblower. Другото ми забавление беше сериала Dr. House - но за него отделно. Сега когато съм работоспособен ще продъжа да пиша по-често… вероятно от утре - довечера съм на Крал Лир все пак 
хмм… виждам нещо & осъзнавам че ще пиша за него. После обаче забравям… или се разсейвам. Направих си to-do лист обаче както казва Влади - “проблема не е в листа, проблема е че забравям да го погледна”. И още не съм се научил да използвам Outlook-a за организационни цели. Сега съм с лека температура (38C) и ще си лягам за дане стане много по-зле, но обещавам щом се съвзема да драсна няколко реда за филмите в неделя вечер (канал1, бтв, нова), за театъра в събота, за идеята с линковете (баси как звучи само) & за *ip брадър - последното сигурно ще го цензурирам понеже отново чувствам че ми иде да убивам… но пък за това си има counter-strike, quake & wow лека на всички - приятно доглеждане на предаването по Нова & хубав вторник.
По линковете:
- прочетете
това (corporation vs. little guy)
- и
това (apple & windows)
- за
гугъл & амазон
au revoir
През последните дни започна доста да се шуми за новият закон за бора със спама (
Дневник,
Сега). Личното ми мнение че пак някой не е дочел, доразбрал и както знаем - the road to hell is paved with good intentions. Че трябва да има санкции трябва, парични - още по-хубаво. Обаче анти-спам регистър?! Айде моля ви се… трудно, сложно, и прекрасен източник за адреси които да се спамват от тези извън БГ. А става по-интересно за тези който се записват в различни мейл-листове които искат да получават. Е, още не съм чел целия проектозакон но съм си скептично настоен, признавам си. Все пак ще видим какво ще стане - не че законите в скъпата ни родина се спазват, но пък кой знае. Иначе ив момента доставчиците взимат мерки когато могат. Изисква ресурси & време, които не вианги достигат, но поне когато получим оплакване от потребител или получим спам на някоя от многобройните мей-листи при нас взимаме мерки. Молим да ни отпишат, обаждаме се на фирмите и им обясняваме че не е хубаво това което правят. Ако пък ползват пощи от нас ги предупреждаваме че ще им спрем услугата ако продължават. В интерес на истината не всички са злонамерени спамъри, а просто хора непознаващи нетикета. Пращат едномегабайтови оферти, пишат адресите в полето TO, не се замислят какво причиняват на потенциалните си клиенти. Някои разбират от дума, други не, но това са хората - ако всички бяха разбрани живота нямаше да е интересен.
най-сърдечни благодарности на мици за предоставената възможност да видя що е то блог. много ме кефи това момче вече си имам свой собствен и ще пиша главно в него. и тук ще пиша чат-пат, за да разнообразявам. очаквам същото и от мици. можете да ме намерите на - каква изненада -
gimly.bloghub.org
сега спирам, за да не се разплача. благодаря и на семейството си, което беше с мен през тези трудни мигове. също така на колегите си, без които нищо нямаше да е същото. обичам ви!
gimly
като от английското stuff… да не си помислите нещо - е, и да си помислите не е мой проблем Напоследък Гимли е развихрил литературния си талант, както всички могат да се убедят по предните ‘парчета’. Направо ме е срам че той ме отсрамва, но не чак много, но пък сега аз сядам да сътворя нещо.
Седя си на бюрото, огрян от залязващото слънце с чаша джин с тоник (и резенче лимон) и гледам Малкълм… оопс, това беше по-рано днес. Хубавото е че малко ми мина депресията причинена от поредната вълна напускащи колеги/приятели. От една страна ми е готино за хората защото отиват на места където ще им плщат повече и където ще се развиват от друга ми е тъжно че няма да ги виждам толкова често, че няма да работя с тях както досега. От трета съм бесен на HR отдела ни, както и на мениджърите затова как постоянно обясняват как хората са най-важното (а те наистина са, мамка му!) обаче не само не си мърдат пръстта (пръстите де) за тях ами направо грубо се държат. Невероятно тъпо се държат, просто не е истина. Утеха ми е че си оставаме приятели с хората и ще се виждаме по често на бира и други богоугодни мероприятия.
И все пак е тъпо - без хора няма екип, без екип няма компания. Да не споменавам за апатията и демотивацията, които са последствие от това & влияат на тези които все още не са напуснали. Шоколада & алкохола помагат, но само временно. За съжаление с първото трудно се прекалява а с второто не ме бива да прекалявам. Знам че накрая ще останат хубавите моменти но това ще е след време. Сега съм бесен, а още не можем да си вземем боксова круша @work, имаме си само дарц.
знаеше, че някой ще го нападне когато вратите се отворят. сигурен беше. числата бавно се сменяха. 8…7…6…5… съвсем скоро. стомахът му се сви. зае отбранителна позиция. вратите се плъзнаха встрани и той се взря в мрака. нямаше никой. чуваше само собственото си задъхано дишане и отзвука от камбанката на асансьора. поиспокои се малко, спря вратите, които тръгнаха да се затварят и бавно пристъпи навън. първите няколко метра минаха добре. постепенно слухът му се изостряше. започна да чува повече отколкото му се искаше. дали наистина зад него има някой? това плод на въображението му ли е, или стъпка? ускори крачка. още малко оставаше до колата му. натисна копчето и чу успокояващия звук на отключващи се врати. в следващия миг се вцепени от абсолютната сигурност, че някой ще го халоса по врата. момента отмина. нервно се усмихна и се опита да диша равномерно. повтаряше си, че няма никой, като за всеки случай бързо влезе в колата и заключи вратите. завъртя ключа, пусна музика. притесни се, че така няма да може да чуе, ако нещо стане и спря музиката. отново тишина. тихичък равномерен звук на работещия двигател. завъртя волана и излезе от паркинга. докато караше всичко беше наред. мислите му се рееха някъде далеч. светофар. мразеше светофари. ей сега някой ще насочи пистолет и ще го накара да отвори вратата. нервно натисна съединителя, другият му крак все по-неуверено пазеше колата да не тръгне. най-после зелено. преживя и този светофар. само още 3 до дома. започна да кара по-бързо. сега и полицията го притесняваше. припознаваше всяка кола с полицейска, всеки минувач държеше палка. сърцето му се сви на няколко пъти. нов светофар. някой го гледа. сигурен беше. мърмореше си да не поглежда встрани. почти успя. погледна. найлонова торбичка, завързана на мантинелата. зелено. газ. вижда се неговата пресечка. отбива. търси място на паркинга. защо е толкова тъмно? във всички коли има хора, които го дебнат. спира. поема дъх и се подготвя. спринт до входната врата. бързо вади ключа, космите по врата му се надигат. отключва. вътре е и спокойствието се разлива в него. спасен е. до утре.
gimly