троян или уикенд с колегите

Струва ли си да изхарчиш една голяма купчина пари за да събереш екипа на едно място? Ми струва си 😉 Принципно и като цяло. Все пак не може все да се работи… е не че сме се преработили обаче ‘Information is strength, knowledge is power’ – едно време си падах по ‘хакерските неща’ и даже си спомням че написах това като ‘девиз’?! в acs yearbook00.. Абе хубаво екипЪТ да е информиран какво ще се прави & какво се е правило, пък и пиенето сплотява екипа… даже има случаи на истински заварки 😉

Уикенд може да е пресилено, но си изкарахме два дена & две нощи заедно. Пътуванетио беше необичайно бързо, още по-необичайно бе това че тръгнахме навреме. Досега не ни се е случвало само 15 мин закъснение – все пак говорим за 100 човека & два автобуса. Почти съм сигурен че Нина е отговорна за това. Минералната вода и  Фреди Меркюри ни държаха до Троян, където се настанихме в един ‘четиризвезден хотел’ който като материална част отговаряше обаче като персонал не ставаше и за лавка. Интересно кога хората ще научат че обслужването е по-важно от хубавите стаи за да се върнеш… В този няма да се върнем (и като екип и като личности) поне в близките десет години.

Свършеното през 2005, разходки, хапване, дискотека… добре де – сплотяване на екипа чрез алкохол & групови мероприятия – собствени dj (поне пет), караоке – първо поединично, после и групово, скачане до поне три през ноща. Виното на хотела беше отвратително, добре че си носехме собствен алкохол. Готино е да се видиш с хората с които си лафиш и пишеш често но виждаш на живо рядко или никога. За пореден път се уверих че образа който си изграждам от комуникацията с някой няма нищо общо с реалността. Хубавото е че повечето пъти ‘на живо’ хората са много по-приятни & забавни отколкото си мислиш.

Втория ден си говорихме за бъдещето 😉 не чак много конкретно но пък интересно. Надявам се този път поне очакванията да се покрият с реалността. Принципно не става, но пък е хубаво да помечтаеш :P. Ходихме до Троянския манастир – държат врзъка с Бога хората – две сателитни чинии и wireless. А в хотела единствено мизерен aDSl… трябва да взимат пример от светите места, то нищо чудно манастира и ISP да стане – офертата Интернет + безплатна литургия не можеш да я биеш (а ако предложат и промоция: “кръщтенета & нет” наистина не знам закъде сме).  Разгледахме стаята където се е крил Левски. Дето вика  Влади разбрахме че е имал кофпомпа… ще се опитам да изровя и снимката – все пак си заслужава да се разгледа, но по светло & то когато продават ракия – за любознателните правят я с 52 билки, но след 18:30 нямате шанс. След вечеря мартини & scrabble (скрабъл)  – не спечелих ама като за трета и четвърта игра ми беше готино. Малко скачане, прибиране в стаята към три &  два часа разговор Гимли & Влади за настоящето, бъдещето, услугите, клиентите и отношението. Странен е светът.
Неделя беше безаварийна, като изключим че в 10:15 нямаше нищо за закуска а персонала ни гледаше на кръв, което си е адски Анти-Клиентско ама…пътя обратно беше абсолютно безавариен, наложи се два часа да си крепя вазата/амфората/каната която си купих за двайсетачка от музея в Троян – ама пък изглежда готино 😉 София ни посрещна с дъжд но оцеляхме. Е, като си легнах в 1730 станах чак в 0730 понеделник сутрин но това е друга тема. Mоже би утре ще разкажа за днешният ужасен понеделник, а може би не.

2 thoughts on “троян или уикенд с колегите

  1. Дам, за виното си прав, чудех се защо така се натрових в петък(:
    Извинявай за вазата и понеделника – почна при мен (:

  2. Ех, среднощните разговори за нещата от живота щяха да са ОЩЕ по-съдържателни ако бяхме успели да се доредим до манастирската троянска…
    НО! Важното е че не съм се отказал 🙂
    Ще се доредя следващия път!

Leave a Reply