Вчера ми донесоха така-мечтаният фотоапарат
и още не мога да му се нарадвам -
Panasonic Lumix DMC-FZ7. Засега изглежда страхотно, обаче се оказа че ще трябва бая четене за да се използва пълноценно. Ръководството за употреба (a.k.a manual) е стотина страници, пък и аз нищо не разбирам от фотография, освен че ме кефи да щракам. И с едногигабайтова карта това не е проблем - само май трябваше да си взема втора батерия, но това ще почака. Апаратчето снима и доста прилично видео, за съжаление без компресия (или аз не знам че има) - което се хваща по около 100 мБ за 1 минута. 12x zoom-a просто е велик. Един от малкото минуси е че самият фотоапарат поддържа само usb1, но това лесно се оправя с cardreader за двайсетина лева пък и не е голяма болка само по себе си. И понеже вчера Джеси ни посети в офиса с Николайчо - ето и някои от първите снимки на фотото…
Archive for March, 2006
Заглавието напълно отразява днешното ми настроение. Един толкова красив и на пръв поглед спокоен ден се превърна в ад към десет и половина сутринта, когато цялата мрежа умря, и то не само офисната но и тази през която работят всичките клиенти - и нет и войс. До дванайсет часа ту работеше, ту не - чак към дванайсет и половина се оправи напълно. И още не е ясно точно какво се е случило… напълно. Едната част е ясна, обаче остава без коментар защото не ми се пишат псувни. Това което ми скофти настроението освен грижата ъф корс бяха многобройните ми разговори с клиенти (близо стотина), които бяха в пълното си право да са нещастни, недоволни и агресивни. Не че това ми помага де. Поне кратката разходка до Магданоз & храната между два и три следобяд малко пооправиха нещата. Швепса & сухите пасти също помогнаха. И все пак всичко се свежда дочетири-буквеното-съкращение ТНТМ.
Заглавиетого взех от книгата която чета в момента (благодаря ти Гимли) - Hash Oil от Момчил Николов. Това май се води съвременна българска литература - поне е от ‘колекцията’ бърза литература. Честно казано още не мога да реша дали е пълен боклук или брилятно произведение. Май няма и да разбера само от едно прочитане. Истината е че почти не съм имал досег със съвременната БГ литература, за разлика от американската научна фантастика например. Уфф, тръгвам си че Нина ме чака (пак ще ме кара)
Ааа да - по този повод - thought-of-the-day:
По-добре да те карат отколкото ти да караш.
Избило ме е на култура. ама много ме е избило - толкова че в сряда съм на ‘
Кой се страхува от Vifginia Woolf‘ в
Сълза & Смях. А пък на 8ми април пак в същия театър съм на ‘
Д-р Бляскава Комедия‘. Хубавото е че за Вирджиния дадоха отстъпка - тоест за след нея дадоха разни ВИП карти - 50% отстъпка за 16 човека, пардон билета. Ама така е като отидох за да купя двайсет
Май за следващия сезон ще трябва да подобрим организацията и предварително да договорим отстъпките. Все пак хората са културни и навсякъде дават - и в Народния ми смъкнаха цената - но тогава си беше за 25 билета - просто нямаше как да не предложат нещо. По-големият проблем от организираното посещение на театър е организирането на пост-театралната дискусия. Рядко в девет вечерта има свободни места в заведенията, особено за по-голяма групичка. Ако някой знае къде из центъра могат да се направят резервации без предварително капариране (в бирария/пицария) да си признае. Аз знам само за
1516…Иначе в културната програма за този месец май ще влязат и солистите на Covent Garden, както и
Крал Лир в Народния.
След около шест часа трябва да ходя на работа. Все още ми е трудно да свикна с ранното лягане… и поне засега май няма да успея. Тази вечер, след като прекарах една нелоша вечер с братчеда, който ми беше на гости успях да хвана по AXN филма
Coyote Ugly. Историята не е нищо особено, мадамата в главната роля е готина а и музиката си я бива. Не знам защо но такива непретенциозни комедийки/романси и тн ме кефят - вероятно защото са толкова идеализирани/ далеч от реалността колкото и любимата ми фантастика & фентъзи… Ако не си го гледал виж го - няма да се обогатиш духовно но поне загубата на време ще е пълноценна.
Continue reading ‘movies cont’d’
ха - даже не знам дали е правилен израза, граматически де… смислово си е супер
В петък преди да се изстрелям от работа за да пия кафе с едни приятелчета видях нещо и си казах - ‘ще пиша за това’. Естествено забравих за какво щях да пиша, пък и май ме домързя - посланието е ясно - когато се сетите за нещо - или го направете веднага или си запишете за да не го забравите. Въпреки че като гледам фийда ‘
Quote of the day‘ следното ми се набива на очи:
I write down everything I want to remember. That way, instead of spending a lot of time trying to remember what it is I wrote down, I spend the time looking for the paper I wrote it down on. Beryl Pfizer
Тъй като все пак се сетих за какво щях да пиша ще го напиша докато не съм го забравил съвсем.
Забелязах напоследък из София билбордове за Covent Garden & НДК и реших да погледна на
сайта на НДК за какво ства въпрос. На пръв поглед сайта изглежда със съвременен дизайн и бегъл поглед из менютата ме обнадежди че се обновява и ще намеря това което търся. Реалността обаче е различна. Има само месечна програма и то съвсем не пълна и изчерпателна. Ако искаш да видиш цените, информация за събитието, снимки или не дай си боже събитие което е следващия месец (или какъв ужас - по-късно) то забрави за този сайт. Отвратително е - особено като си помисля че на някой най-вероятно му плащат за това… Не са нужни гигантски усилия за да се хвърли малко, текст, снимки и полезна информация в уеб. Добре че не си мисля за купуване на билети онлайн - анатема! Например за концерта на Ди ди Бриджуотър в сайта на НДК има само
това докато в Програмата информацията е
доста по-изчерпателна. Ако правите сайт за да информирате някой за нещо поне се уверете че наистина има информация а не отбивате номера, освен ако не сте в роднински връзки с шефа и не сте сигурни че ще си получите парите независимо-от-всичко. А за солистите на Covent Garden може да прочетете
тук - изглежда привлекателно, особено ако намеря поне още един ентусиаст с който да отидем заедно. ![]()
Не е официално, не е даже и потвърден слух. Но поне според този пост в
Engadget можем да очакваме iPhone - нещо за което отдавна се спекулира. Вероятно както всичко свързано с Apple. Друго интересно нещо е спекулацията за този
таблет от Епъл. Сигурно скоро можем да очакваме и e-book-reader от тях. Всъщност това което ме впечатлява освен дизайна и итнерфейса са идеите. Хората имат идеи и ги осъществяват - не винаги брилянтно както се оказа с мобилния телефон от Моторола но пък имаше и спекулации че е нарочно. Ще почакаме и ще видим - дано само свалят цените или ми вдигнат заплатата ![]()
Признавам че заглавието (поради тотална липса на вдъхновение) го изплагиатствах
оттук. А откъде пък го намерих него вече и аз не знам - така е като и вкъщи и а работа FF ми се отваря с по 30тина таб-а… губя фокус
Поне заглавието предразполага за различни теми и аз най-безсрамно ще се възполвам от това. Сериали (фън), работа, тийм-уърк (хаха), телекомуникации и тн. На който му е интересно да продължава да чете…
…след мързеливия уикенд. Е трябва и да се почива де - не може само работа, работа & пак работа. Бира в събота вечер - приятно е да си поговориш с приятелите за миналото, настоящето & бъдещето. Едно такова неангажиращо споделяне, което ти сгрява сърцето. И бира която да го изстудява
Иначе през уикенда мързела ме накара най-накрая да почна да гледам
Battlestar Galactica последователно. И преди си знаех че е добро сериалчето, но го бях гледал разпокъсано а последователно е (баси изненадата!) по-интересно. Джитках и малко World-of-Warcraft но леко ми е минала манията или по-точно в момента е в зенита си - не че мисля че ще залезе напълно. Май успях да се наспя - поне за идващата седмица. А днес времето е толкова готино и слънчево. Някак си оптимизъм струи от него, София по изключение ми изглежда красива гледана от 18тия етаж. И въпреки жестокото сутрешно задръстване по Цариградско шосе засега денят изглежда добре - поне още нищо основно не се е потрошило ![]()
е името на книгата (авторът е Дейвид Уебър) която привърших днес сутринта. Това е единайстата книга от поредицата за
Honor Harrington. Лично аз доста си падам по фентъзи & фантастика, като това попада във втората категория и е едно приятно четиво за почивка и губене на време
Оригиналната поредица е на C.S. Forester -
The Horatio Hornblower Series - при която действието се развива по време на Наполеоновите войни и представя битките по море по един забележителен начин, като също бих я препоръчал на ценителите. А пък за сухопътните битки в началото на деветнайсти век си струва да се прочете -
The Sharpe Series. Аз отивам да пия бира… между другото всички изброени книги / поредици ги имам в еклектронен формат (на анаглийски) за желаещите ![]()
Тук може да прочетете за спечелилите наградата по подкарване на Windows върху Макинтош платформа. Нищо ново под слънцето - просто вече е факт. Както е факт и подкарването на MacOSX върху PC. Все още не е елементарно и не работи със всякакъв хардуер но работи
Чудя се дали от Apple не трябва да си пеосмислят позицията - потенциалния пазар/печалби са впечатляващи… Честно казано бих си купил Мак - и хардуера & софтуера изглеждат добре, пък и в колежа съм работил съсс тарите им версии. Това беше около 1995/6/7/8, и въпреки че много ги псувах няма да забравя играта на doom, civilization и super maza wars в мрежа. А като дизайн са просто върхът. Аз лично бих се изкефил да видя как ще работи MаcOS на моето пц, обаче съмс АМД а доколкото разбрах работи само с интел.. но ще видим.